Мандарина – Citrus reticulata
На височина достига до 2-3 м. Листата са тъмнозелени, сравнително дребни, с малки прилистници. Плодовете са кръгли, яркооранжеви, сладки, до 6-8 см в диаметър. Силно се различават в зависимост от сорта. И мандарината като грейпфрута нараства два пъти в годината – през пролетта и към средата на август, но цъфти само веднъж – през пролетта. Плодовете узряват за около 5-6 месеца. Мандарините са едни от най- студоустойчивите сред цитрусите.
Клементин – Citrus clementina
Това е хибрид между мандарината и вид горчив портокал, създаден през 1902 г. от френския свещеник и селекционер Клеман. Отглежда се главно в страните от Средиземноморието. Плодовете приличат на мандарината, но са по- светли, със зеленикав оттенък и значително по- сладки. Кората се бели трудно.
Tанжерин
Някои автори отделят това растение като самостоятелен вид, други го причисляват към мандарината. Може да се каже, че това са сравнително едри яркооранжеви мандарини с по- тънка кора и по- сладък вкус.Хибридите на танжерина с други цитруси са известни на пазара като “ танжело“.
Сладък портокал – Citrus sinensis
Това е видът, който се отглежда най- масово. Основни производители на портокали в света са Бразилия и САЩ. В Средиземноморието се отглежда повече червения портокал ,чиято вътрешност има оранжево- червеникав оттенък.
На височина достига до 10-12 м. Листата са големи, широкояйцевидни, със слабо изразени прилистници. Характерни са бодлите, които излизат от пазвата на листата. Плодовете са кръгли, около 10 см в диаметър, жълто – оранжеви, сладки. Формата, големината и вкусът могат силно да варират в зависимост от сорта. Портокалът нараства три пъти в годината – през пролетта, средата на лятото и през есента. Плодовете зреят в продължение на 8 месеца.
Кумкват, кинкан, японски кинкан – Fortunella japonica=Citrus japonica
Това са ниски дръвчета или по – едри храсти – не повече от 2-2,5 м високи , със или без бодли. Листата са 6-8 см дълги , тъмнозелени. Плодовете са дребни, оранжево – жълти, с продълговатояйцевидна или крушовидна форма. Тънката кора позволява да се ядат цели. Тежат по около 20-25 г. Зреят бавно,почти половин година.
Важна особеност на кинкана е, че има силно изразен период на покой, който продължава от края на лятото до март.По тази причина растението дава сравнително слаб прираст и нараства бавно.
Една разновидност на японския кинкан е овалния кинкан или т.нар. “ златна ябълка „- Fortunella margarita = Citrus margarita. На височина той достига едва 1 м. Плодовете му са също толкова големи, но с правилна овална форма, 3-4 см дълги и 2 см широки , ядат се цели и са много сладки.
Помпелмус, помело или шедок – Citrus grandis = C.maxima
Както подсказва името му, това е един от най- едрите цитруси и не е подходящ за отглеждане в стайни условия. Наречен е на английски капитан, който за първи път го донесъл в Европа от остров Барбадос. Отглежда се на открито в субтропичните и тропическите страни заради плодовете, които в последните години се появиха и на нашия пазар. На височина растението достига до 10 м. Листата на помелото също са много големи – до 18-20 см дълги, с широки прилистници. Плодът има кръгла или крушообразна форма и на външен вид силно прилича на голям грейпфрут. Той е много едър – до 20-25 см в диаметър, лимоненожълт, с подобен на грейпфрут вкус. Може да достигне 2,5 кг. Кората му обаче е много по- дебела от тази на грейпфрута – цели 3 см.
Горчив портокал – Citrus aurantium = C.Bigarradia
Този вид не се отглежда в стайни условия, но е широко разпространен като декоративно и промишлено растение. Използва се също като подложка при размножаването на цитрусови чрез облагородяване, тъй като е с много мощна и добре развита коренова система, устойчив е на заболявания и непретенциозен по отношение на почвите. Стъблото е покрито с остри бодли. Плодовете са кръгли, 6-7 см в диаметър, оранжево – червени, горчиви на вкус. Не са ядливи. В някои страни цветовете на този вид се използва като традиционна сватбена украса.
Лайм – Citrus aurantifolia
В Европа лаймът пристига сравнително късно – през XVIII век. Пренесен е от арабските търговци и английските моряци,които го използвали като средство против скорбут. Според някои ботаници той е разновидност на лимона и е известен под името Citrus limon aurantifolia. Представлява невисоко дръвче или храст, който достига на височина от 1,5 – 3,5-4 м. По клонките има дребни бодли. Плодовете приличат на тези на лимона, но са по – дребни и с по – тънка кора. Те са овалнояйцевидни, тъмнозелени, по – рядко светлозелени. Сокът им е кисел, със специфичен аромат, по – силен от този на лимона.
Бергамот – Citrus bergamia
Това е хибрид между лимон и горчив портокал. Отглежда се повече в тропическите страни, тъй като е силно топло – и влаголюбив. Представлява вечнозелено слабо разклонено дръвче с височина от 2 до 4 м.Клонките са почти без бодли. Листата са 6 до 14 см дълги, имат слабо изразени прилистници. Плодовете обикновено са безсеменни, горчиво – кисели на вкус. Имат крушообразна форма, 6-7 см дълги и 5-6 см широки в долната част, златисто – до лимоненожълти. Кората им е силно ароматна и извлеченото от нея етерично масло намира широко приложение в парфюмерийната и хранително – вкусовата промишленост. Бергамотът цъфти през март – април, а плодовете узряват към края на есента.
Понцирус – Poncirus trifoliata
Това е малко разпространен вид, близък до рода Citrus, kойто у нас може да се срещне само в ботаническите градини и в колекциите на някои любители на екзотични растения. Произхожда от Северен Китай. Представлява листопадно дърво или храст, изключително бодливо, с гъсто преплетени клони. Бодлите са дълги до 8 – 10 см и са много остри. На височина може да достигне до 5- 6 м. Цъфти изобилно през май с белезникави ароматни цветчета. Плодовете са дребни, кръгли, бледозелени или жълтеникавозелени до жълти.Те са сочни, с тънка кора, но горчиви и не стават за храна. Освен това съдържат отровния глюкозид понициридин. Използва се като декоративно, за направа на живи плетове със семена. Размножено по този начин, цъфти и плодоноси на петата- шестата година.
Градината в четири сезона
автор: Катя Стоева
