Средиземноморски вкус!
Грейпфрут – Citrus paradisi – Грейпфрутът е на второ място по производство в света. Предполага се, че не съществува като диво растение, а е много стар хибрид между C.sinensis x C.maxima. На височина достига до 8-10м. Клонките са отрупани с едри бодли. Листата са големи, достигат до 10-20см, с широки прилистници. Плодовете са светложълти, кръгли, с леко горчив сладко-кисел вкус, тежат до 150-300г, по-рядко до 600г.
Грейпфрутът нараства два пъти в годината – през пролета и края на лятото.
Цитрофортунела – Citrofortunella microcarpa
Хибрид между мандарината (Citrus reticulata) и кумквата (Fortunella japonica).
Сравнително дребно растение с малки тъмнозелени листа, без прилистници. Плодовете са кръгли, дребни – до 3-4см в диаметър. Кората е много тънка и затова не се бели, а плодът се яде цял. Едновременно цъфти и плодоноси.
Лимон – Citrus lemon
На трето място по производство в света. Един от средновисоките цитроси – до 5-7 м. височина. Листата са елипсовидни, светлозелени, прилистниците липсват или са слабо изразени. Плодът е лимоненожълт, овален със силно кисел вкус. Едновременно цъфти и плодоноси. Плодовете зреят бавно – от 7 месеца до почти цяла година. Съществуват множество сортове, които се различават по формата и големината на плода, по дебелината на кората и по вкуса на вътрешната част. Най-подходящ за отглеждане в стайни условия е лимонът „Пондероза“ (Ponderosa Lemon), който е хибрид между лимон и цитрон и има сравнително малки размери – до 1,2 м. Затова пък плодовете са по-едри от тези на другите лимони и могат да достигнат до 1кг. Имат леко крушообразна форма и дебела кора.
Друг популярен сорт е лимонът Майер или китайски лимон. Това е много стар сорт, предполага се, че е хибрид между лимон и сладък портокал. Това е най-нискорастящият лимон, който достига едва 1м. и образува добре разклонена и облистена корона. Цветовете му имат леко лилав отенък. Плодовете са средни на големина, яркожълти, почти без връхче и по-сладки в сравнение с тези на другите сортове. Недостатъкът на този сорт е, че е силно светлолюбив и не търпи засенчване, дори и в периода на покой.
Цитрон, японски лимон – Citrus medica = C.cedratus
Този вид в Япония се нарича „юзу“ и е едно от растенията, към които японците имат особено отношение. В Япония съществува обичай в деня на зимното слънцестоене хората да се къпят за здраве във вани с плодове или кора от цитрон. Бил е известен в Китай още преди 2000 години, откъдето по-късно през VII-VIII век будистки монаси са го пренесли в Япония. Сравнително студоустойчив вид, който за кратко издържа температури до -7 градуса. Като диворастящо растение се среща в Хималаите. На височина достига до 2-3 м. Клоните имат остри бодли, а листата са големи, 10-18см дълги, със слабо изразени прилистници. Плодът е едър, жълт, по форма подобен на лимона, до 14 см дълъг. На вкус е много кисел, тръпчив и горчив, със силен специфичен аромат. В сурово състояние не се яде, използва се за направата на сокове. Кората на цитрона в сравнение с вътрешната част е значително по-дебела от кората на другите цитруси. Любопитен факт е, че именно тя се яде, тъй като е приятна на вкус и без горчива жилка. Една от популярните сладости на изток, нещо като бонбони, са били парчета захаросана кора от цитрон. Днес се използва широко като подправка.
Една интересна разновидност на цитрона е „Ръката на Буда“ (Citrus medica „Buddha`s Hand“). Това е един от най-странните плодове, раждани някога, не само сред цитрусите, но и изобщо. По форма наподобява ръка с пръсти. На изток се смята за символ на щастието и успеха. Плодовете не са ядливи, използват се за декорация.
[ Прочети още ]
