Животът в съвременните градове неизбежно откъсва човека от естествената природна среда. Това оказва въздействие на психологичната нагласа, емоционалността и здравословното състояние на всеки. Глобалните тенденции за защита и опазване на природата намират отражение и в ежедневието на градския човек – в нуждата и стремежът да се внесе природа сред сградите. Поради голямата плътност на застрояване, активно се изнася озеленяването във вертикална посока. Покривните градини, фасадното зацветяване, вертикалното озеленяване и най-новите композиции – вертикалните градини все по-често са обект на проектиране и строителство. В закритите пространства тази тенденция също не липсва. Естественият стремеж на човека към допир с природата дава тласък за развитие на иновации в областта на интериорното озеленяване. Аранжирането на растения в съдове става нецелесъобразно по отношение на икономичността на пространството, средствата и времето за поддържане, постигания декоративен ефект. Вече и у нас хората търсят комфорта на хармоничната среда, в основата на която стоят няколко принципа – здравословна атмосфера, щадящи природата технологии, задоволяване на естетическите потребности. Приоритетна цел е да се създаде усещането за максимално количество “природа”, с минимален разход на пространство и ресурси.
“Вертикалната градина” е термин въведен от Патрик Бланк (френски ботаник и изследовател) през 80-те години на миналия век. Той влага в това понятие определено биологично, техническо и композиционно значение, както и дълбок философски смисъл. Този тип композиция представлява вертикална плоскост, върху която се засаждат растенията, но при липса на какъвто и да било субстрат (в популярния смисъл на тази дума). Вкореняването става върху подобна на нетъкан текстил материя, която е водопропусклива, порьозна и нетоксична. Пресъздават се природните условия, оптимални за използваните видове (не всяко растение е подходящо за вертикална градина!). Бланк защитава идеята, че когато на хората им се представи част от дивата природа в тяхната урбанизирана среда, те, независимо от пол, възраст, социално положение, национална принадлежност и културно развитие, се възхищават и усещат тази природа.
Изграждането и поддържането на вертикална градина е специфична и сложна задача. Необходимо е детайлно познаване на екологичните изисквания на отделните растения, особеностите по отношение храненето на всеки вид, както и фитоценотичните взаимоотношения, които биха възникнали между тях. Например: В интериора се използват голям брой епифити – видове, които традиционно се отглеждат като саксийна култура – твърде нетипично за тях! Вертикалната градина осигурява начин на отглеждане, максимално близък до естествените условия на живот на тази група растения. Екологичните им изисквания са задоволени в много по-голяма степен, отколкото при отглеждането им в съдове.
Принципът за създаване на вертикалните градини произтича от природата, а това е гаранция за успех!
ланд. арх. Мариела Шахънова –
ЛТУ София, e-mail: m_shahanova@abv.bg
Вертикални градини,
